Време за стихове
Късно вечер, когато сънят по клепачите лепне,
а умората тялото тегли
на любимия към прегръдките топли
и тишината отвсякъде дебне;
когато детето като ангелче спи,
а дъхът му е плодово-млечен;
когато са заключени всички врати
и покоят е древен и вечен;
тогава ръката ти сякаш сама
започва да търси нещо за писане,
което да стане проводник на това,
което сърцето ти чувства, а мозъкът - мисли.
Тогава се раждат най-красивите стихове!
Най-мъдрите мисли в главата нахлуват.
Тогава достигаш до извечните истини,
които сякаш... някой ти диктува!
И мигом разбираш, че нещата са простички;
че целият Свят се побира
на няколко реда, във два, три куплета,
на листче случайно, изписано с моливче!...
2008 г.
© Радослава Антонова All rights reserved.
