Времето
Виж морето колко е притихнало.
Бушувало нощес, сега е укротено.
Рисуваш с пръст по пясъка,
рисуваш спомени, мечти...
Гларус отнейде долетя
и сякаш пусна котва на брега,
заръфал настървено кифла.
Водата те докосва, по - нежна е
от твоите ръце, но майсторски
изглажда и заобля всеки камък.
Заслушан в ромола на времето,
което се процежда
през сребърните ти коси
и искаш поне за малко
да поспре - за ден, година, две...
Но слънцето неумолимо
се плъзга зад близката
назъбена гора и сякаш
спомените в теб прорастват
като каменни игли,
достигат до сърцето
и няма как да не боли -
за гларуса, за златния рисунък,
за несбъднатите ти мечти,
за времето изтекло.
Бушувало нощес, сега е укротено.
Рисуваш с пръст по пясъка,
рисуваш спомени, мечти...
Гларус отнейде долетя
и сякаш пусна котва на брега,
заръфал настървено кифла.
Водата те докосва, по - нежна е
от твоите ръце, но майсторски
изглажда и заобля всеки камък.
Заслушан в ромола на времето,
което се процежда
през сребърните ти коси
и искаш поне за малко
да поспре - за ден, година, две...
Но слънцето неумолимо
се плъзга зад близката
назъбена гора и сякаш
спомените в теб прорастват
като каменни игли,
достигат до сърцето
и няма как да не боли -
за гларуса, за златния рисунък,
за несбъднатите ти мечти,
за времето изтекло.
© Галя Николова All rights reserved.
)
