Jul 16, 2006, 10:25 AM

ВРЕМЕТО ЛИ МИ ИЗТИЧА

Poetry

840 0 7

Времето ли ми изтича
или просто остарях?
A една сълза се стича
покорила моя смях.

Радостта ми днес е болка,
гние в мраморния град.
И се питам още колко,
ще живея в спомени, назад.

Бръчките сега говорят
с побелелите коси.
Аз изобщо с тях не споря,
зная как живях преди.

Зная и листата капят,
но цъфтят на пролет пак,
а годините ме мамят
с безвъзвратния си бяг.

Чашите са пресушени,
пити някога със страст,
а ръцете уморени,
чакат сетния си час.

И потъвам ненадейно
в черен свят от слепота,
да се слея постепенно
с траурната гробна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

merigold (Мери)

Стихотворението е много хубаво, тъжно и реално. Така е в живота.

2006-07-23T13:49:45+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Сълзи се стичат често и от радост,
а бялото в косите е сребърен знак,
и празните чаши не са стара младост,
по-скоро със листата помъдря...

Поздрави, Дани.

2006-07-18T22:05:57+03:00
HellMad (Адриан Иванов)

Браво! Наистина днес много тъга ни е заляла!

2006-07-16T17:17:23+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Даниел сега и ти ли като Адриан?
Момчета много сте тъжни днес
Много хубав стих, но горе главата!
Поздравления!

2006-07-16T14:53:26+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Хей, Дани, закъде си се разбързал? Надявам се, че това е само моментно настроение. Но иначе ми харесва. На този ритъм подхожда и оптимистичен финал...

2006-07-16T13:22:48+03:00