knqza (Даниел Стоянов)
162 145
Jul 16, 2006, 10:25 AM

ВРЕМЕТО ЛИ МИ ИЗТИЧА 

  Poetry
681 0 7
Времето ли ми изтича
или просто остарях?
A една сълза се стича
покорила моя смях.

Радостта ми днес е болка,
гние в мраморния град.
И се питам още колко,
ще живея в спомени, назад.

Бръчките сега говорят
с побелелите коси.
Аз изобщо с тях не споря,
зная как живях преди.

Зная и листата капят,
но цъфтят на пролет пак,
а годините ме мамят
с безвъзвратния си бяг.

Чашите са пресушени,
пити някога със страст,
а ръцете уморени,
чакат сетния си час.

И потъвам ненадейно
в черен свят от слепота,
да се слея постепенно
с траурната гробна тишина.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихотворението е много хубаво, тъжно и реално. Така е в живота.
  • Сълзи се стичат често и от радост,
    а бялото в косите е сребърен знак,
    и празните чаши не са стара младост,
    по-скоро със листата помъдря...

    Поздрави, Дани.
  • Браво! Наистина днес много тъга ни е заляла!
  • Даниел сега и ти ли като Адриан?
    Момчета много сте тъжни днес
    Много хубав стих, но горе главата!
    Поздравления!
  • Хей, Дани, закъде си се разбързал? Надявам се, че това е само моментно настроение. Но иначе ми харесва. На този ритъм подхожда и оптимистичен финал...
  • Наистина, Дани, много, много тъжен стих, но и мен ме впечатли!
    Поздрав! Млад си, има време!
  • Тъжено е Дани.
    Но, като стихо ме впечатли.
Random works
: ??:??