Jun 25, 2006, 6:23 PM

Времето на любов си играе

  Poetry
847 0 12


А напичаше жарко
сякаш пещ е асфалта.
В непосилната жега,
като мъжката похот
се развихри вихрушка.
Гръмна, святна светкавица
и поройният дъжд се изля,
като ведро и дъждът спря...
Само лекият вятър,
като топла милувка
ми напомня,
че дъжд е валял.
Сякаш времето днес
на любов си играе.
Ето сега грейна слънце
и протегна лъчи,
като усмивка на влюбени!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...