Jan 21, 2019, 10:45 AM

Времето в мен

  Poetry » Love
910 2 4

Трогателен си, дявол да те вземе!

И нека този дявол да не бъда аз.

Не искам нищичко от тебе да отнемам -

ни времето, ни тихия ти глас.

 

Не искам нищо. Само да те има.

Да ме изпълваш със копнежи и мечти.

Ти виждаш, че навън е люта зима.

Поне ума ми с думички стопли.

 

Трогателен си. Трябва да те има.

Напук на времето и на студа напук.

За мен е тиха, мразовита зима.

На тебе топло ли ти е като съм тук?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...