Времето заличава всичко
Безкеайно влюбена в тебе бях.
И когато ти си тръгна, за малко не умрях.
Но когато вчера те видях
нищо в мен не трепна,
нямаше я старата искра.
За мене ти бе всичко,
за мене бе живот,
но разбирам,
че няма нищо вечно.
Разбрах го вчера,
когато те видях.
Дали наистина любов туй беше?
Дали аз влюбена в тебе бях?
Дано не е било любов, се моля,
че тогава не е вечна тя
и времето заличава всичко,
дори и нея - любовта.
Щом нея то заличава,
тогава времето ще заличи и нас,
а защо живеем ние тогава,
щом няма да остане нищичко след нас.
© Карина Кирова All rights reserved.
