Apr 28, 2007, 10:38 PM

Връзка

  Poetry
786 0 0

             ВРЪЗКА

Една звездичка от безкрая
за мен единствена била,
а аз сега дори не зная
как до нея да се добера.


Намига ми игриво и изисква
ответен жест да пратя аз,
но само любовта ми се разплисква
и връзка е едничка между нас.


Но, зная,  връзката е крепка,
леко е в душата ми безкрай,
че там звездичка нежно трепка
за мен тук, в Земния ми рай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Никленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...