Sep 9, 2014, 11:53 AM
Все...
Вината ми душа бере. Почти не диша.
„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.
Вали във мислите, вали. Звезда изстива.
И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”
Невинната добра печал ми е на гости.
Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.
Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.
Сънувам влюбени неща. И все те чакам…
„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.
Вали във мислите, вали. Звезда изстива.
И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”
Невинната добра печал ми е на гости.
Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.
Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.
Сънувам влюбени неща. И все те чакам…
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
