Вината ми душа бере. Почти не диша.
„Дано я Господ прибере!” се моля скришом.
Вали във мислите, вали. Звезда изстива.
И питам се все пак: „Дали… дали съм жива?”
Невинната добра печал ми е на гости.
Развързва бавно своя шал. Спокойно, просто.
Вън плаче тихичко нощта. Теши я мракът.
Сънувам влюбени неща. И все те чакам…
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
