LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Oct 31, 2006, 12:38 AM

Все чакам да стигнеш до мене.

  Poetry
760 0 12

Четейки “Виновно сърце”

от didinka_85

 

Ех,ти не знаеш, моя любов

как преглъщам живота без тебе.

Като заседнала в гърлото кост

са моите спомени.Време...

време е вече,аз знам

да поема по тази пътека

по която завинаги сам,

ще крача с мисъл нелека.

Где ли си ти? На кого,

нежно отдаваш милувки

от които те питам:Защо

ме лиши с нелепи преструвки?

Но не мога да тръгна,стоя

като кораб закотвен в морето

с надеждата плаха една

да дочуеш зова на сърцето...

не на моето, мила,а там

твоето слушай как стене!

Нима ще убиеш без жал

родените чувства без време?

Изгубил посоката пак,

не искам да тръгна без тебе,

извръщайки поглед назад

все чакам да стигнеш до мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0