Все мъдростите нечии четем,
разкриващи ни как да сме щастливи.
В доброто вярваме, крадем
от стиховете им красиви.
Но тез напътствия, слова,
които пътя сочат в рима,
дали са точно онова,
което авторът е имал?
Или и той злочест, унил,
с живота някак се е борил
и зад листа си просто крил
сълзи, нещастие, умора.
Защото радостен човекът,
над лист не би се задържал,
да пише своята пътека,
а би наяве я вървял!
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Близко си...