Все още?!
Гледам всички грешки,
които явно си простих -
щом продължавам да живея.
Това, което ме прави нещастна,
защото трябва,
не успява да пребори щастието
(малка жълта шамандура
танцуваща въпреки
и заради вълните на морето си).
Понякога потъвам от това:
от мисълта, че още твърде много липсва;
че е нужно още,
повече да дам;
за недостойното във мен;
лишавам се да заслужавам;
малка съм
и неуспяла да се доошлайфа;
че в неправилната форма, все още, е сърцето ми...
... и така нататък,
много са причините
да се оплаквам от самата себе си.
Но сълзите ми секват изведнъж
пред думичката "знам"
и топлия уют на нейната увереност -
че по посока
съм на вярната пътека.
И навярно няма
по-достатъчна причина
да съм достойна за благословената
усмивка на лицето си.
Че опитът на пиленце да полети
не предизвиква укор, а
възторга на успеха - във Вселената.
© Северина Даниелова All rights reserved.
