Все още си мечтая за любов
и тайничко все още се надявам,
че някъде из прашния алков
в килията, която обитава
Съдбата ми, във ъгълчето свряно,
едно зрънцé любов стаено чака,
за да покълне в пустите поляни
на дните ми пред залеза. И мрака,
когато неизбежно предяви
правата си, да тръгна от света
спокоен, че под късните треви
изтлява мъж познавал любовта.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
