Все още си мечтая за любов
и тайничко все още се надявам,
че някъде из прашния алков
в килията, която обитава
Съдбата ми, във ъгълчето свряно,
едно зрънцé любов стаено чака,
за да покълне в пустите поляни
на дните ми пред залеза. И мрака,
когато неизбежно предяви
правата си, да тръгна от света
спокоен, че под късните треви
изтлява мъж познавал любовта.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
