Все още си мечтая
Все още си мечтая за любов
и тайничко все още се надявам,
че някъде из прашния алков
в килията, която обитава
Съдбата ми, във ъгълчето свряно,
едно зрънцé любов стаено чака,
за да покълне в пустите поляни
на дните ми пред залеза. И мрака,
когато неизбежно предяви
правата си, да тръгна от света
спокоен, че под късните треви
изтлява мъж познавал любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
