Господ от облака се надвесил
да гледа старата грешна земя.
И което е още по-интересно,
видя ме и ме позна.
Вика ми:
– Знам, изтъкан си от слабости,
но с кадрите съм в затруднение,
та се налага по-дребните работи
долу да вършиш наместо мене…
Отговорно и впечетляващо!
Но му отказах набърже:
– Аз ако хукна по Твоите работи,
моята кой ще я свърши? 😎
© Райчо Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
