Jun 13, 2024, 1:37 AM

Всеки има си път

  Poetry
550 1 2

 

Никой в живота 
не се ражда напразно, 
всеки има своя си път. 
Живеенето е много заразно -
живееш своя си ръст.

Надежди крехки като стръкче трева, 
копнежи далечни, 
понякога като блестяща звезда,
но винаги вечни. 

Завладяват те и докато 
ги гониш ти със страст
често достигаш накрая до
божествената власт!

Затова живей сега
този Живот магичен
и остави си следа, 
просто бъди различен! 

Но винаги Човек, 
запазил божията искра, 
горящ с пламък мек, 
творящ в името на Любовта! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Данова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...