Всеки има своя път
Какво е искал авторът да каже?
Този въпрос преследва ме до днес!
Той писал е, решил е да разкаже,
своите истини в прочувствен текст.
И ако той не стигне до сърцето,
ако искра не пламне там една,
след туй да разясняват ти куплета,
не ще да има никаква файда.
Това е чувство, усет и магия,
това е плам, емоция и страст.
Обзема те, подобно орисия
и пали в тебе пламък, час след час.
Но ако друг е нужно да показва,
какво е мислил авторът, защо?
То по-добре да плюеш в свойта пазва –
съдбата ще сервира по-добро!
© Данаил Таков All rights reserved.
