Всеки миг ти създаваш живот
Ти си слънцето на живота ми,
ти си споменът за душите ми,
излетели в небето и станали капки.
Полудяла от мъка, гръдта ми е болка,
а ти стъпваш в сърцето и палиш сълзи.
Като слънчеви лампички, полудели от влюбени,
като малки снежинки от прашни въздишки.
Ти си огънят, восъкът – и сърцето на хората
е отново родено, и с радост пълзи.
Полудял е денят ми, не спира да киха
и студеното с мъка се спира до мен.
Боже, колко ми липсваш,
кръговратът е поглед
и не спирам да мисля, да мисля за теб...
© Йоана All rights reserved.
