Заслужаваш да се превърна в отражение
на манипулативното ти арогантно отношение.
Да те гледам нагло-нагло във очите,
като, усмихвайки се, повтарям ти лъжите...


Заслужаваш да ти говоря с насълзени очи,
бълващи само крокодилски сълзи.
С поглед така нажален, скриващ подлостите ти дръзки,
тъй тъжен и мил като на бездомно, улично хъски...

Заслужаваш с теб да постъпя като с фас -
да те стъпча с токче, смеейки се на глас.
Но не съм такава... Не съм като теб -
двуличен, като страните на единия лев...


Да те обичам? Е, това не заслужаваш!
Да се върна при тебе? Защо се заблуждаваш?
Ти си хамелеон, който мени си цветовете,
днес мен обичаш, утре нея, а защо не и двете?

А сега от мене запомни!!!
Колелото се върти.
Днес страдам аз, утре ти!