Aug 24, 2015, 10:46 PM

Вселената рухна с грохот 

  Poetry » Other
634 0 4

На арената,

сцена

живот

уморена, студена,

покрита със пот

и сол от сълзи,

една жена

стои и безгласно пищи.

 

А пред нея цена

и опашка мъже

потънали в похот,

непризнаващи "Не"...

 

                    *****

 

Вселената рухна със грохот

и Бог я събра

в торбичка за смет,

че отдавна разбра -

Бе обречен и този проект...

 

20.02.2015-

 

Георги Каменов

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??