Aug 24, 2015, 10:46 PM

Вселената рухна с грохот

  Poetry » Other
889 0 4

На арената,

сцена

живот

уморена, студена,

покрита със пот

и сол от сълзи,

една жена

стои и безгласно пищи.

 

А пред нея цена

и опашка мъже

потънали в похот,

непризнаващи "Не"...

 

                    *****

 

Вселената рухна със грохот

и Бог я събра

в торбичка за смет,

че отдавна разбра -

Бе обречен и този проект...

 

20.02.2015-

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...