На арената
сцена
живот,
уморена, студена,
покрита със пот
и сол от сълзи,
една жена
стои и безгласно крещи.
А пред нея – цена
и опашка мъже,
потънали в похот,
не признаващи "не".
*****
Вселената рухна със грохот
и Бог я събра
в торбичка за смет,
че отдавна разбра –
Бе погрешен и този проект...
20.02.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
