Дойде ни времето…
Тръгваме, моя тъмносиня душа!
Недочетени и недоразбрани…
Премълчали ежедневните болки,
загърбили любовта…
Покер: стихове, нерви - всичко е проиграно.
От утре - ще се напивам със изгреви -
до залез, както никога до сега…
А ти, моя единствена,
помисли накъде ще отлиташ.
Ада, рая - за мен няма значение. Все едно.
Ако препоръка ти трябва - обади ми се…
Аз се предавам! Твърде дълго обичах, мълчах…
Не мога повече - примирих се…
Раят не е за мен - адът е по подходящ,
а ти - ако можеш – идвай понякога да ме видиш…
Е?... имаше сини моменти, моя тъмна душа…
И светлосини преливаха - помниш ли?
Но… делникът дръпна своята черна, последна черта
и аз - примирен се отправям към покоите огнени…
Светло ще ми е и топло,
както никога до сега…
Ха-ха! Не се мръщи!
На мен наистина ми е смешно.
Ако искаш - ела и ти!
Представяш ли си:
жега, дяволки, плаж…
И навсякъде – грешници, грешници, грешници…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Мариане, уникална реплика! Радвам се, че я имам на страницата си
и, естествено, я споделям! Браво!