Всички птици са бъдещи хора
Цял живот все летя – буревестник –
дето други от страх не летят.
По маршрути – на Бога известни
следвам онзи – на смелите път.
Виждам хората – сенчици бледи,
как убиват мечтите си щом
свободата измерят на педи
и с измамното чувство за дом.
Не намирам мечтания остров,
не намирам покой и любов.
Да си птица е толкова просто,
но дали да дадеш си готов,
урагана, луната простора,
за измерено с шепи море?
Всички птици са бъдещи хора,
всяка каца преди да умре.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
