Всичките песни ми напомнят за теб,
всичките стихове сякаш аз съм ги писал,
в тях героя лиричен съм аз най-отпред,
а пък ти си единствено в моята мисъл.
Всичките улици още с теб ги вървим,
даже в хората грейва усмивка.
В залеза тих за ръце се държим,
в спомена, който с болката свиква.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
