Всичко е кодирано
В С И Ч К О Е К О Д И Р А Н О
Прецъфтяват винаги цветята.
Птиците отлитат все на юг.
Слънцето преследва пък луната,
ала тя е влюбена във друг.
Луда - все се гмурка из простора.
Прегръдките му търси нощ и ден...
Вечер се отдава без умора.
Той от други денем е пленен.
И така от ревност тази фея –
тя, луната, през деня не спи.
Знае, че сме влюбени във нея,
но от таз любов не се свени.
Нощем сипе звезден прах без мяра –
очите да притворим от любов.
Преспива тя уж твърдата ни вяра
и към простора пак изпраща зов...
Всичко е кодирано в начало –
Исус дори преди да се роди –
птиците, Вселената... Тъй щяло -
пак по кода да се подреди.
© Стойна Димова All rights reserved.
