Всичко е почти
Почти прозрачна съм. Почти не плача.
Почти съм свикнала да ме боли.
Почти усмихвам се, щом падне здрача
и всичко е наистина почти.
Почти привикнах с твоето отсъствие.
Редувам го с откраднатите дни.
Почти научих как да съм безчувствена,
макар и всичко в мене да крещи.
Почти се лъжа, че не те обичам.
Почти се извинявам, че се влюбих.
Без тебе е безсмислено да дишам,
но в устните ти себе си изгубих.
Остават ми напразните въпроси,
погребани във твоите очи.
Не мога любовта ти да изпрося.
И всичко е безсмислено... почти.
© Мариета Караджова All rights reserved.
