Всичко или нищо
И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия,
и вдигах се по навик от калта.
С годините затварях във поезия
това, което някому съм дал.
Така се култивира самотата.
Болезнена в началото до бяс.
Досущ коварна, колкото и ра́ка,
тя търси по размера гробно място.
И точно в пожеланото блаженство,
когато любовта успокоява,
живота ми показа с еднопръстов жест,
че взимането не е като даване.
Не искам вече сам да надживявам.
Самотникът е мерна единица
за мъчното житейско оцеляване,
роденият с ръце да бъде птица...
Сега, когато трябва да се радвам,
че ти ми сбъдваш даже немислимото,
аз имам страх, че сам ще се открадна
от теб, на мен така и не простил...
А времето е зъл и гладен хищник.
Надушва всяко живо слабоволие.
По принцип давам всичко или нищо,
преди да стана нечия история...
©тихопат.
Данаил Антонов
19.11.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
