Възглавницата вместо с пух, натъпках с думи,

постлах си вместо бял чаршаф - хартия...

И сгушени до мен, ще ме гъдилкат рими,

с юргана от поезия душата ще завия...

Да мога, искам, само важните неща -

през ситото житейско да пресявам.

Когато идва с тъмното нощта,

най-светлите неща да преживявам

И в най-красивите, лирични стихове,

да чувам музиката на живот прекрасен.

Да ме погалват само силни ветрове...

Да бъда запечатана във залез златен.

Любовите да чакат там, на прага,

пред моята врата да им отворя.

От обич аз да ставам все по-блага,

вълшебни думите, които пиша и говоря...

Дали ще мога да ги изброя, дори не зная,

аз имам всичко, дето мога да си го представя.

Вървя към мойто кътче от безкрая...

На Вас... Поезията моя ще оставя...