22.12.2011 г., 11:35

Всичко имам

937 0 1

Възглавницата вместо с пух, натъпках с думи,

постлах си вместо бял чаршаф - хартия...

И сгушени до мен, ще ме гъдилкат рими,

с юргана от поезия душата ще завия...

 

Да мога, искам, само важните неща -

през ситото житейско да пресявам.

Когато идва с тъмното нощта,

най-светлите неща да преживявам

 

И в най-красивите, лирични стихове,

да чувам музиката на живот прекрасен.

Да ме погалват само силни ветрове...

Да бъда запечатана във залез златен.

 

Любовите да чакат там, на прага,

пред моята врата да им отворя.

От обич аз да ставам все по-блага,

вълшебни думите, които пиша и говоря...

 

Дали ще мога да ги изброя, дори не зная,

аз имам всичко, дето мога да си го представя.

Вървя към мойто кътче от безкрая...

На Вас... Поезията моя ще оставя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....