Всичко може да е просто
Кому е нужна тая злоба?
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава.
Инфузия на съвестта.
Животът, вяра заслужава
и награждава с чудеса.
Децата учим на интриги.
Моралът в раклите е скрит.
Кому са нужни днеска книги,
щом всичко се решава с клик?
Гълчат се малки и големи,
по примера на гадостта.
Немее цялата вселена
на хората пред глупостта.
А всичко може да е просто,
усмивка пълна с топлина.
Всички сме си само гости
на тая хубава Земя.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
