MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Mar 17, 2007, 10:47 PM

Всичко може миличка, да се прости 

  Poetry
786 0 4

 

 

Спомен мил у тебе се завръща,

но отново силно те тревожи

и така деня ти преобръща,

иска той в гроб да те положи,

а пък ти му пееш нежни оди –

нищо че от мъката притуря

в нощта, когато те споходи,

в гърдите се надига буря.

 

Ти на болки си така имотна,

че духът ти лесно се прикрива,

но те преживявам за самотна,

казвайки ти колко си красива…

И ти пея песен за Луната

в мигове, когато си добра,

за да ти покажа в теб жената,

раждаща се в новата зора.

 

Но това, че пея сладка песен

и в нея ти си приютена,

не разкрива пътя като лесен

и затуй си често просълзена,

че се бориш с хиляди лъжи

в живот, от мен така описан,

а сърцето ми за тебе все тъжи,

но защо така съм аз орисан?

 

Всичко може миличка, да се прости -

в душата ти какво прелива,

сърцето ми любовно ти шепти:

ти оставаш все така свенлива.

Ела до мен и топло разкажи

истината, между нас изричана,

дава сили, затова не я режи,

признай това, че си обичана!

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Казваш една истина Ружена, която е много по-жестока - завистта и злобата са такъв импулс, че, като маскирани, правят всичко възможно да пречат, а има и изобретателни, които се опитавт да имитират чуждото щастие.
  • Казваш нещо съществено, Цветане!
  • Някои от нас трудно признават ,или може би трудно приемат нечия обич.Желая ти споделеност!
    "И ти пея песен за Луната
    в мигове, когато си добра,"
    и още:
    "Но това, че пея сладка песен
    и в нея ти си приютена,"
    харесаха ми много тези редове,поздрав!
  • Цялостта на текста и конкретността на изложението правят първото впечатление при мен от прочита на творбата.
Random works
: ??:??