Всичко останало е във времето
Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното.
Или съм птица в тези клони,
оголила до болка тъжната си песен.
Забравила за лято и за полет,
усетила от вятъра, че идва есен.
А може би съм камък?
И знам ако ме стиснеш, кръв ще пусна.
Съзнавам, животът ни е безвъзвратно кратък,
дори и камък, после в прах ще се превърна.
И като птица с корени опитвам се да полетя.
С любов изпълнена да бъда най- богата.
Познават ли ме другите? Или… греша?
…за себе си оставам непозната.
Радвам се! 
