Оазис красив си ти в моята пустиня,
Аз пия от сълзите ти светената вода
и на колене застанала, като робиня,
отпивам бавно от съзлите ти сега.
Ти слънчев лъч си сред облаците черни
И капчица роса си в ранните зори,
В очите ми безцветни и неверни
Натежаваш и отронваш се във две сълзи.
Ти сън красив си сред толкова кошмари,
Ти звезден дъжд си над черната земя.
Пламък нежен, който душата ми пари...
Да, за мене ти си всичкото това!
© something else All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
