Всичко свърши

Poetry

722 0 0

ВСИЧКО СВЪРШИ

Знам че бяхме двамата потайни

И срещахме се в трети свят

Където всичко бе далеч и тайно

Където всеки чувства се богат

И черпехме един от друг надежда

И смелост че не сме сами

Задръжките отпадат и отвеждат

Където мислите не стигаха дори

Но можеше поне да ми намекнеш

Какви си ги забъркал ти

И щях да го приема леко

И нямаше така да ме боли...

Може би...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0