аннавлад (Анна Дюлгерова) аннавлад (Анна Дюлгерова)
2 186
Sep 18, 2007, 4:44 PM

Всичко свършва

  Poetry
796 0 4
Всичко свършва... ех, зная...
Няма вечни неща.
Морето стрива скалите на пясък,
когато целува брега.
Ръждясва желязото...
А чувствата?
Тях как да опазим?


Зная, зная в този свят
няма вечни неща.

Все пак нека всичко
да свърши навреме -
преди очите ни да се погледнат студени,
преди ръцете ни да се докоснат хладни,
преди да си станем омразни.

Нека всичко свърши достойно.
За да можем с горди глави
да поеме всеки пътеката,
по която от утре сам ще върви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0