Малък бях и не те познавах,
все се питах къде ли съм в този час?
Но в сърцето си тайничко те признавах,
че в тебе се бях родил аз.
В твоето небе отворих очи,
по твоите улици опознах тез злини.
Но напук на всичко и на всички
аз виждах само твойте неземни красоти.
Макар и просяци на земята,
макар отчаяни хора в тълпата.
Макар усмивка, погубена в лицата,
все имаше неумиращи надежди в сърцата. ...