Feb 25, 2009, 10:06 PM

Встрани от другите

  Poetry » Love
670 0 0
Причудливо и лудо -
всякакво ми е било,
всичко с етикет "Друго".
Винаги си бил извън всякакво общо число.

Всякакво, но не и цяло.
Сякаш така и не успях
малкото, което от теб съм  видяла,
да превърна в път към вековен грях.

Вековно ще е само желанието,
обрисуванo с измислени за мен и тебе цветове.
На мен не ми е тъжно, че недовършен оставаш.
В сърцето ми си встрани от другите - само това си бленувал за мен.


25.02.2009г.
гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...