Всяка жаба гьола си да знае
Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън:
Разпуквала се веч′ зората вън…
Седяла на брега една принцеса,
въздишайки: ”О, принце мой, къде си?”
И щом съзряла нашия юнак
да дреме във зеления шубрак.
В ръка го взела и с една целувка
вълшебството се случило изкусно.
Превърнала го мигом в принц прекрасен.
Загърбил с радост блатото ужасно.
В двореца царски, царски заживял
животът, който винаги мечтал…
Ала сънят накрая все пак свършил.
И що да види: бди над него щъркел.
Доволно с клюна си червен потраква.
Чете рецепти от една тетрадка.
– „Жабок на скара” – семпло е и скучно.
Я по- добре панираните бутчета.
А „Супичка от жабешки очи”
ох, колко изкусително звучи.
– Менюто е страхотно, няма как –
подхвърлил храбро нашият юнак.
– Но трябва от калта да ме измиеш,
че супата със кал ще е горчива.
– Признавам си – идеята е точна,
но аз крилете си не ща да мокря.
Влез в блатото и сам се изкъпи,
а после на брега се завърни…
С поука тука приказката свършва.
Останал гладен глупавият щъркел.
Жабокът блатото пък оценил
и даже за дворец не би сменил.
© Дочка Василева All rights reserved.
