Feb 18, 2008, 1:37 PM

Всяка картина разказва 

  Poetry » Landscape
679 0 16

Шепнат листата задрямали приказки,

кротко се стелят гъсти мъгли,

спускат завесите облаци дрипави,

крият лица из гротескни ъгли.

 

Пейките в парка, строени в редици,

гости посрещат, самотни листа,

чакайки ред, прошарени птици

тъжно изгребват пера от калта.

 

Пустият бряг посреща вълните,

вятъра следват ята след ята,

пръски вода се разбиват в скалите,

крият надежди в потайни места.

 

Майка с дете върви край морето,

стъпките леки оставят следи,

водните пръски докосват детето...

Сякаш това било е преди.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??