Всяка картина разказва
Шепнат листата задрямали приказки,
кротко се стелят гъсти мъгли,
спускат завесите облаци дрипави,
крият лица из гротескни ъгли.
Пейките в парка, строени в редици,
гости посрещат, самотни листа,
чакайки ред, прошарени птици
тъжно изгребват пера от калта.
Пустият бряг посреща вълните,
вятъра следват ята след ята,
пръски вода се разбиват в скалите,
крият надежди в потайни места.
Майка с дете върви край морето,
стъпките леки оставят следи,
водните пръски докосват детето...
Сякаш това било е преди.
© Димитър Станчев All rights reserved.
