Всяка майка е любов
Казвах ви за мойта котка –
умната Писана, да -
съзерцателна и кротка,
има си и три деца.
И за тях се грижи също
като истински човек.
Те със нежност й отвръщат –
обичливи синове!
Сред цветята се провират,
тя на слънце се пече,
дойдат и муцунки свират
в хладно мамино носле.
Тя пък кротко ги изблизва –
и по равно, по един,
палавник един пък гризва,
нищо, че е роден син.
Вчера гледах от балкона –
копанче намери тя.
Тази котешка мадона
с него дълго преседя -
нямаше й ги децата.
Но се появиха пак.
Копанчето от устата
тя остави го пред тях.
После във встрани дръпна -
яжте, мили синове!...
От възхита аз потръпнах.
Котка ли? – Като човек!...
Колко топла всеотдайност
във света ù див, суров,
коренù се в тази тайна –
"Всяка майка е любов!..."
© Роберт All rights reserved.
