Всяка нощ
Всяка нощ, щом луната изгрее,
всяка нощ, щом звездите заблестят,
странна сила над леглото ми пее,
кара ме да стана и ме откъсва от съня.
Синята тъма с ласки ме привлича,
желая да танцувам по сребристата луна.
Нощта с паяжини ме облича
и ме кара да се чувствам като жена.
Аромати на жасмин и екзотични песни
ме къпят в розово море.
Океан от свещи гасне,
но до края на нощта не ще умре.
Вълна от лилии над мен се вее,
а виола в далечината се спотайва.
Вятърът красота сее,
а музиката ме замайва.
Нови чувства се пробуждат в мен,
вкус на вино в устата ми се утаява.
Коприна, воали и сатен
ме галят и карат дъхът ми да се затаява.
Цитруси греховно прелъстяват,
наредени в женски форми,
разкриват своя аромат и мамят,
изпънати в редици стройни.
Светулки нежни в танц се носят
като безброй кристали,
а шарени пауни крачат
и размахват криле, прелестно лилави.
Като диаманти в моята коса
са настанени на гердани
хиляди капки чиста роса,
гледайки всичко наоколо засмени.
Всяка нощ, щом усетя грехът да се надига,
всяка нощ, щом новото чувство в мен се влива,
всяка нощ, щом луната се вдига,
настъпва моето време и аз съм щастлива.
© Далия Стефанова All rights reserved.
