Всяка вечер
Трудно вече аз заспивам
след умора през нощта.
Но с мечтите се напивам...
Вечер паля си свещта.
Някой може да ме търси
малко смелост да му дам.
Друг пък иска да претърси
с мен душевния си храм.
И за таз промяна спешна
изтрезнявам аз за час,
а в полемиката днешна
споря винаги на глас.
И в сърцето ми внезапно
се събира доброта.
А на времето кезапно
не желая сирота.
И денят си аз напръсквам
сутрин с капчици роса.
А нощта пък я насъсквам
да си пусне и коса.
Аз косата й да сресвам
тук на лунна светлина.
Всяка вечер да харесвам,
като чакана жена.
© Никола Апостолов All rights reserved.
