Всъщност... любовно е
Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено,
да всява смут във всяка моя мисъл,
говорейки на себе си отвлечено
броя минутите до всеки следващ писък.
И ето, идва, заглушава сетивата,
изтрива сивотата на глаголите,
рисува хаос, носи ураганен вятър,
разклащайки снагите на тополите.
Издишвам го и вдишвам пак,
треперя при появата на танца му,
дивашки ритми ме понясят в такт,
оглеждайки, аз виждам гола се.
© Ле Бед All rights reserved.
