Втора цигулка
Аз вечно ще свиря втора цигулка -
мелодия тъжна от творец непознат,
нощта ще е тиха и малка светулка,
ще броди нехайно по нотите пак.
Ще свиря фалшиво, лъкът ми ще стене,
а странните звуци ще будят града
и камък ще хвърлят отново по мене,
понечил да стряскам на мечтите съня.
В небето ще гледам, с дъжда ще поспоря
и струни ще вият една по една,
в миг вятърът злобно врата ще затвори,
все тъй недоволен от мойта свирня.
Ще свиря без време, звездите ще плачат
до мрачното утро в концерта открит,
сълзи ще избърша, те много ли значат?
С мечтите танцувахме и вече сме квит!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
