Jan 21, 2008, 6:19 AM

Втора употреба

  Poetry
961 0 7
Употребени излишно,
думите бият тревога.
Опитвам се да не пиша.
Остава и да го мога.

За някакви чудесии,
ако създал ме е Богът -
опитвам да ги открия.
Остава и да го мога.

Да, тъжно е - но не бива,
че няма те, да ме гложди.

Надявам се да си жива.

Остава и да го можеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...