Feb 13, 2013, 8:57 PM

Втори като мен

986 0 5

                    "Дано не е със моя профил луд..."
                                   Илко Карайчев

Дано да няма втори като мен,
защото много лошо му се пише.
Човек съм, със такъв късмет роден,
че върша щуротии, както дишам.

На дама уж се правя, ама на -
все дяволчета щъкат ми в главата
(а те са твърде често във война)
и ден след ден обърква се играта.

А учеха ме разни мъдреци
с покорство и със страх да срещам дните,
че виждам, да не казвам на слепци,
но аз да слушам - питам си ушите.

И тичам, сякаш стъпила на жар,
до истини да стигна необятни...
Май профилът ми луд е хвърлен зар
и няма път за връщане обратно.

Светът е виждал сбъркан утопист -
това не е ни новост, нито чудо
(теории сме чели - лист по лист),
но да си вярваш - вече си е лудост.

А ако има други като мен -
по стъпките на вятъра да скитат
и шантав парламент ще основем,
но... кой ли пък за нещо ще ни пита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...