Feb 13, 2013, 8:57 PM

Втори като мен

981 0 5

                    "Дано не е със моя профил луд..."
                                   Илко Карайчев

Дано да няма втори като мен,
защото много лошо му се пише.
Човек съм, със такъв късмет роден,
че върша щуротии, както дишам.

На дама уж се правя, ама на -
все дяволчета щъкат ми в главата
(а те са твърде често във война)
и ден след ден обърква се играта.

А учеха ме разни мъдреци
с покорство и със страх да срещам дните,
че виждам, да не казвам на слепци,
но аз да слушам - питам си ушите.

И тичам, сякаш стъпила на жар,
до истини да стигна необятни...
Май профилът ми луд е хвърлен зар
и няма път за връщане обратно.

Светът е виждал сбъркан утопист -
това не е ни новост, нито чудо
(теории сме чели - лист по лист),
но да си вярваш - вече си е лудост.

А ако има други като мен -
по стъпките на вятъра да скитат
и шантав парламент ще основем,
но... кой ли пък за нещо ще ни пита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...