Aug 7, 2013, 1:47 PM  

Вулкан

  Poetry » Love
761 0 5

Ти си рай, ти си ад!

Бълваш пепел, сипеш лава!

Зарад теб съм вечно млад

и изгарям, и се давя!

 

С мъст, голяма, лягам

всяка вечер аз!

На езика пепел слагам

и политам със Пегас!

 

Загасих те аз... готово...!

Нещо... май не става -

Ти превръщаш пак отново

пепелта в жарава!

 

 

Пегас - митичен крилат кон, който като тропне с копито, блика вода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...