Неразтворен остана красивият
парашут на моите мечти.
Останах ранен, но жив
и в стиха нов живот цъфти.
И като кактус на 100 години
цъфнах днес и оцелях.
Сега трябва нагоре
с нови мечти да летя.
Дори и да знам, че не мога...
Дори да потъна в мъгла,
ще вярвам, че ще се разтворят
този път мойте крила...
© Мартин Драганов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
