Неразтворен остана красивият
парашут на моите мечти.
Останах ранен, но жив
и в стиха нов живот цъфти.
И като кактус на 100 години
цъфнах днес и оцелях.
Сега трябва нагоре
с нови мечти да летя.
Дори и да знам, че не мога...
Дори да потъна в мъгла,
ще вярвам, че ще се разтворят
този път мойте крила...
© Мартин Драганов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
