Вяра
Наивен е стихът ми, може би.
На първите изобщо не прилича.
В него няма тъжни дълбини,
защото съм щастлива и обичам.
Съмнението остана тъй далече
и аз не плача в призрачната нощ.
Страхът палтото черно си съблече
и днес не ми напомня на велмож.
Поривите пак ме обладаха,
но днес към тях лети отсрещен зов
и вечните загадки разгадаха,
че има смисъл - смисъл от любов.
Наивен е стихът ми, може би.
На първите изобщо не прилича
и в него няма търсещи съдби.
Защото днес за първи път обичам.
© Даниела Борисова All rights reserved.
