Вярна любов - непогубваща -
има ли, ветре, кажи?!
Тичат по стръмните улици
бързи дъждовни реки.
Сутрешни влакове - бягащи
с писък далече от тук.
Птици прокудени - чакащи
полъх на вятър от юг.
Лятото идва, усетило
в нас и любов, и тъга...
Само че как да се сети то
стих да напише в дъжда.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
и летно ти благодари,
за марианските вълни!