Вярна любов - непогубваща -
има ли, ветре, кажи?!
Тичат по стръмните улици
бързи дъждовни реки.
Сутрешни влакове - бягащи
с писък далече от тук.
Птици прокудени - чакащи
полъх на вятър от юг.
Лятото идва, усетило
в нас и любов, и тъга...
Само че как да се сети то
стих да напише в дъжда.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
