Отпуснем ли юздите

често грешиме,

осъзнаем ли грешките

можем ли да простиме?

На нашата маса,

в намръщения ден,

като икона от храма

седиш пред мен.

В ресторанта подранили

сме още сами,

в очите ти се стаили

светят сълзи.

Когато тогава

съдбата ни срещна,

на оная забава,

не направи ли грешка?

Харесала гълъбите,

последния им танц,

решила спонтанно

да им даде шанс.

Нежно създание,

с ангелско лице,

целуна ме страстно,

обгърна ме с ръце.

Гръм ме удари.

Бях поразен.

Подлуди ми сърцето

от близостта си с мен.

Светът се отдръпна,

потъна в мъгла,

видях любовта

размахала крила.

Живот когато

Той ти дал

отредил: ,,На любовта

да бъдеш граал!

Който отпие 

от теб елексир,

никога вече

да не намери мир!

Любовта да опожари

душата, сърцето,

мъката да се подпише

на челото, на лицето!

Живот да няма,

ако не те зърне,

без теб да му е тъмно,

никога да не му съмне!

Сънят си да изгуби

от любовта голяма,

хляба да е отрова,

спасение да няма!"

Повече ли аз сгреших?

Повече ли ти?

Оплетохме се в укори,

дните си в лъжи.

Щастието се сгромоляса,

от нас се отвърна.

В леден вятър

любовта се превърна,

пронизващ сърцата,

със студ вледеняващ,

снежни преспи

помежду ни поставящ.

Хубавата ни къща,

уютния ни дом

превърнахме в хан -

само за подслон.

На нашата маса

замислени седим,

в очи се гледаме,

тягостно мълчим.

Може би Тя е тука,

около нас обитава,

невидима Съдбата

замислена решава

в живота ни нататък

какво да се случи,

дали след вечерята 

пак ще се получи?

Засвири оркестърът

някаква балада.

Затанцувахме в такт,

бавно, с наслада.

Телата ни близо,

на змии приличат-

танцуват изправени,

вплетени се свличат.

Танцът свърши...

Сближили лице

тихо ми шепнеш,

не пускаме ръце.

Забрави, скъпи,

какво е било,

тръгни, да идем 

в нашето гнездо?

Стига сме скитали

дирейки брод -

съдбата решила е

в тоя живот.

Целуни ме сега!

Целуни ме страстно!

Пийни от моя елексир!

Прошката ще дойде

след нас подир!

В нощта на луната

грее твоето лице,

пак любовта ни води

хванала ни за ръце...